Skip to main content

публикации

"Пеперудите са всъщност изтребители - случка с един зрител като чернова за рецензия" от Александрина Занова (сп. Пирон, бр.2, 2009) Вижте ТУК !!!


статия в сп. програмата
статия в сп.1
статия “Икар”-ите доказаха, че на “Раковски” театралният живот е спрял
http://www.vsekiden.com/?p=48368


ирина дочева в „думите” с мартин карбовски и райна йотова
от 01.04.2009 по Дарик Радио (натисни тук)
.
ИСТОРИЯ С ДОБЪР КРАЙ ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ТЕАТЪР
От Асен Терзиев

Мога да си представя недоумението на всеки нормален зрител, гледал церемонията по връчването на тазгодишните театрални награди "Икар", при обявяването на наградата за дебют. Тя съвсем заслужено отиде в ръцете на талантливата Ирина Дочева за авторския й спектакъл по текстове на ghostdog с особеното, дълго и хващащо окото заглавие "Пеперудите са всъщност изтребители". Странното беше друго - че докато развълнувано благодареше на всички, които са я подкрепили, и акцентираше, че вземането на тази награда е признание не само към нея, а и към независимия театър, на финала тя изненадващо обяви, че току-що награденото представление няма сцена (т.е. няма къде да се играе) и ефектно завъртя елегантната си рокля, издраскана с огромни цифри и изчисления, които показваха колко струва изиграването на спектакъла.

Допускам, че изразът независим проект е нещо, което има смисъл само за професионално свързаните с театър или друго изкуство. Накратко, това е представление, което не е продуцирано от държавните и общинските театри (а у нас, с много малки изключения, всички театри са такива). Така че, от една страна, за по-изкушената публика независим проект върви паралелно с позитивни асоциации за алтернативност, нетрадиционност, новаторство, провокация и т.н. За съжаление обаче в българската действителност независим проект обикновено означава и липса на средства, непосилни наеми за сцена, тежки работни условия. Резултатите най-често са представления в много случаи със завидни качества, които обаче се държат единствено на мускулите и ентусиазма на своите създатели. Изиграват се няколко пъти и изчезват.

Силно се надявам "Пеперудите..." да се окажат доброто изключение. Хубавата новина е, че спектакълът вече се играе, програмиран е в Младежкия театър и оттук нататък следва единствено да стигне до точната публика. Необичайно и оригинално, представлението на Ирина Дочева е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) не разказва някаква конкретна история, а се движи на ръба между пърформанса и концерта. Темата е за края на една връзка, за края на любовта, за последствията и опустошенията. Спектакълът се заиграва с нея като с популярен лайтмотив и създава въздействаща и полифонична театрална мелодия, с музикални изпълнения на живо (Александър Даниел), акробатика и слам стихове, изстреляни в лицето. Нещо като нищо друго по нашите сцени.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=713443 статията е от Капитал Лайт

Comments

Popular posts from this blog

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

  "ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор  Теодора Дончева – художник  Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване?  Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ  е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз