Skip to main content

предстоящи проекти / upcoming projects


"Без крале" и "Осталгия"
На 30 юни (неделя) от 18.00 часа в рамките на театрална лаборатория за документален театър и съвременна драматургия "NEДРАма" в Център за култура и дебат "Червената къща" Сдружение „По действителен случай” ще представи "Без крале" - презентация на Ирина и Огнян Голеви за идейната същност на работа им, историята и бъдещите цели на сдружението. Вход свободен!
И от 20.00 часа ще бъде представено последното десето представление на авторски театрален проект "Осталгия".

фотография: Петя Денева


"Experience #0.3" / "Опит 0.3"
Съвместният танцов проект на Сдружението и немския хореограф Изабел Шад, изследващ ембрионалните процеси в човешкото тяло, реализиран през 2012 в Берлин, предстои да се представи отново пред публика на 19, 20 и 21 юли 2013 във "Wiesenburg Hallе" в Берлин и през септември 2013 във "Derida Dance Center" в София.

фотография: Велизара Георгиева


"Теория на счупените прозорци"
Проект за предстоящ пърформанс с премиера през октомври 2013, разглеждащ темата за мъжката близост и книгата на Зигмунт Бауман "Живот във фрагменти".

фотография: Charles Fréger


"Екстремни ситуации + 500гр. шоколад"
Проект за предстоящ пърформанс с премиера в края на 2013. С този проект ще проследим няколко фази в периода около раждането на човек. В каква физическа и психическа натовареност и концентрация е подложено тялото (главно при жената). Промените на чисто биологично ниво и как те рефлектират върху тези периоди.

фотография: Hamad I Mohammed 

Comments

Popular posts from this blog

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

  "ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор  Теодора Дончева – художник  Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване?  Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ  е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз