Skip to main content

UNLOCK I - Искра - танцьор

UNLOCK ПРОФИЛ
Име: Искра Даскалова 
Дата на раждане: 13 февруари 1993
Място на раждане: Варна  
Професия: танцьор, waacking 


- С какво храниш душата и ума си, за да си Искра, която искаш да бъдеш?
- С време сред природата, музика, танц, книги и връзка със самата мен, която намирам във всички тези неща.
- Кое е последното нещо, което ти беше много интересно?
- Взаимоотношенията с хората. Това винаги ми е най-интересно.
- Случка от детството?
- Много обичах да карам ролери. И точно веднъж вечер по залез трябваше вече да се прибирам, защото ме викаха от блока, бях карала преди това много много часове и точно на последната права реших, че трябва да се засиля, по възможно най-бързия начин да карам, а не бях падала през цялото каране, всички тези часове, и накрая така паднах точно пред входа, че цялата станах в рани и синини. И тогава ми стана толкова смешно, болеше ама ми беше толкова смешно. Толкова много се смях тогава.
- Ти си свирила 10 години на пиано, как разбра, че танцът те изразява по-добре?
- Намерих свободата на импровизацията, която ми липсваше в инструмента.
- Как дойде тя?
- Винаги съм изпитвала нуждата да се движа и не само с танца. Не се чувствам цялостна, ако не се движа в каквато и да е форма. Пристрастена съм към движението.
- Какво откри тук?
- Една седмица с UNLOCK е като година. Видях, че винаги нещата са по-прости, отколкото ние си мислим, че са. И че винаги отговорът е в споделянето. Видях също, че външното движение ми е провокирано най-вече от музиката, а вътрешното - от тишината.
- Какво е за теб UNLOCK?
- Отключване и бъдеще и сега. 








Comments

Popular posts from this blog

ОСТАЛГИЯ - авторски театрален проект

  "ОСТАЛГИЯ" - авторско представление Участници: Огнян Голев – актьор  Теодора Дончева – художник  Павел Терзийски – музикант Текст и постановка: Огнян Голев Там където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията. Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там където сме родени в ситуация на животинска борба за оцеляване?  Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си? Пространство за гледни точки по тези въпроси дава експериментален театрален проект Осталгия. Една история за времето на възможностите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата. Проект ОСТАЛГИЯ  е седми авторски проект на Сдружениет

"Butterflies are jet-fighters actually" project

 „Пеперудите са всъщност изтребители” Авторски мултижанров пърформънс на Сдружение „По действителен случай” Награди - Hаграда "Икар" 2009 за дебютна Ирина Дочева Голева - Номинация "Икар" 2009 за авторска музика на живо на Александър Даниел За проекта Преминаването по линията на една раздяла е темата на театралният опит "Пеперудите са всъщност изтребители" и въпросът който вълнуваше екипа е: по какъв начин човек изминава целият път до изплуването и колко енергия му е нужна за да не заседне в безкраен цикъл. В този случай разглеждаме раздялата като процес с ясно отличими фази разпределени във времето и линията която го описва най-добре е хистерезисната крива, по тази крива е построено и представлението. Анонс Между моноспектакъла и концерта, представлението е концентрат от силна поезия и неподправена емоция, поднесени с много хумор. "Елегантната раздяла в девет стъпки" (подзаглавие на спектакъла) разказва з

хистерезисна крива

Хистерезисната крива представлява намагнитването на материала в зависимост от това, в колко силно магнитно поле е поставен. Тази крива представлява затворен симетричен контур. В представлението "Пеперудите са всъщност изтребители" я използваме като графично описание, което ще помага за етапите на промяна в персонажа. Елегантна раздяла в девет стъпки. Суперстъклензмей В устата ми хиляди парченца смях Натрошени Разбити зъби Водата спря Секунда въздух Смях. До понеделник, а? Пред мивката – „Houston, we have a problem” Та седя си и бъркам из помията – малко като Жак-Ив Кусто в неговата мръсна подводница – и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки. „Houston, we have a problem.” Все едно, не мога да ти вдигна, защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси. Търкауета Аз съм ток. Подавам си ръка.Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.Преебавка съм..Аз